Не зная още в този час,
какво ли има да се случи...
Да вярвам, нямам сили аз
и уморих се да се уча.
Но имам нужда от това,
да се изплача, тъжна в стих.
Без упреци ненужни на света,
във който днес се преродих.
01 януари, 2018
21 юли, 2014
Как...
Как...
Как се гърчи светът полудял,
усмирителна риза нахлузил,
тръпне в болка разруха и кал
- със нелепи, раздути илюзии...
И спластени в порочност души
- свойта участ сами заслужават,
без частица да дават дори,
даром грабещо все получават...
Пак приглася небето за фон,
гръмотевици, дъжд и порой...
С този вечен, погубващ нагон
- чак природата свири отбой...
Как се гърчи светът полудял,
усмирителна риза нахлузил,
тръпне в болка разруха и кал
- със нелепи, раздути илюзии...
И спластени в порочност души
- свойта участ сами заслужават,
без частица да дават дори,
даром грабещо все получават...
Пак приглася небето за фон,
гръмотевици, дъжд и порой...
С този вечен, погубващ нагон
- чак природата свири отбой...
Абонамент за:
Публикации (Atom)